Баба Марта е уникален митичен образ в българската традиция. Както се подразбира, името й е свързано с името на месец „март“. Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля. Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Най-почитаният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването с мартеница на 1 март . Този ден се счита за деня, в който пристига Баба Марта.

В някои краища на България наричат седмицата, която започва от 1 март, „броените дни“.  Според традицията по това се гадае какво ще бъде времето през годината.

Друг интересен обичай е избиране на ден. Всеки си намисля определен ден до 22 март и по него се определя каква ще е година.  Ако намисленият ден е слънчев – то годината ще е успешна, ако времето е лошо и вали, значи годината ще е трудна.

Желаем здраве, късмет и много щастие през цялата година!