Кападокия
Кападокия
Турция
Кападокия (на латински: Cappadocia, на гръцки: Καππαδοκία, на персийски Katpadukya – „Земя на красивите коне“) е историческа област в Централен Анадол, между древните страни Понт, Армения, Киликия, Галатия и Фригия в поречието на река Халис. Попада под римска юрисдикция през 18 г. сл.н.е., когато клиентният на Рим владетел на Кападокия Архелай е призован от император Тиберий и арестуван в метрополията поради подозрения в нелоялност.
Кападокия възниква като ахеменидско сатрапство, завладяно от Александър Велики. След смъртта на Александър Македонски районът се управлява от слаби монарси, попадащи лесно под влиянието и контрола на съседите си, особено след Митридатовата война. Главният град Мазака, по-късно преименуван Цезарея, се е намира в полите на планина Аргей. През 114 г. Траян закратко прехвърля Кападокия към състав на провинция Армения.
