Билет за спектакъла „Едно малко радио“, на 19 септември от 19:00 часа в зала 1 на ФКЦ

Оферта:

Стара, позабравена мелодия на вокалната група До ре ми фа (написана от бащата на режисьора, композиторът Стефан Москов) с непретенциозното заглавие Едно малко радио вдъхновява името на пиесата. “Малко” радио, VEF, което те пришива за света (както навремето единствената читава връзка на BBC, Свободна Европа и The Voice of America) и една самотна жена (но пък каква! – безценната Мая Новоселска).

Условия за ползване:

ЕДНО МАЛКО РАДИО

от Мая Новоселска, Теди Москов, Борислав Стоилов
(използвани са текстове на Федерико Фелини, Марчело Мастрояни, Юрий Олеша, Андрей Платонов, Аксел Мунте, Артур Лундквист и Емил Чоран)
Постановка и сценография: Теди Москов
Костюми: Свила Величкова
Музика: Антони Дончев
Моноспектакъл на Мая Новоселска

Персонажът на Мая Новоселска има много какво да сподели. И да го направи отново с неистово ободряващ смях, но и с малко тъга, с внезапни мигове на замисляне, може би и с една голяма, спускаща се по лицето на клоуна сълза…

Стара, позабравена мелодия на вокалната група До ре ми фа (написана от бащата на режисьора, композиторът Стефан Москов) с непретенциозното заглавие Едно малко радио вдъхновява името на пиесата. “Малко” радио, VEF, което те пришива за света (както навремето единствената читава връзка на BBC, Свободна Европа и The Voice of America) и една самотна жена (но пък каква! – безценната Мая Новоселска). Идеята е как Homo ludens успешно взима кандидатчовешкия изпит, но за съжаление са останали места само за жена. Нито млада – нито стара, нито красива – нито грозна. Е, и жена става! А оттам нататък доказвай какъв човек си точно. Самият ти като индивид си толкова голям, колкото си пълен отвътре. Спектакълът като мозъчен импулс ту изпуска, ту отприщва или внезапно променя хода на историите. Историите скачат от една в друга, в някои от тях е използван обратният ефект – на връщането към началото подобно кинолента. Актрисата пък заговаря за личните си (не)преживелици: “Ще ви разкажа за всички места, на които не съм била, защото на местата, на които не съм била, е по-интересно. Колко много пъти не съм била в Неапол. Когато не бях в Неапол...” или “Човек е обречен да остане самотен. Навсякъде.” Понякога си изоставен дори от вещите си, с отдавна неплатена телефонна сметка. В песимистичните нотки безспорно откриваме румънския философ Емил Чоран, виден представител на френската интелектуална мисъл в периода след войната, за който мъдростта се състои в умението да губиш. Освен това не е достатъчно само да се пише за дадено състояние, а трябва да се преживее и предаде. Това Новоселска доказано го може. Тя е толкова многостранна и плътна, че точно като Чаплин танцува, пее, прави пантомима, използва всеки жест, гримаса. Изиграва прекрасно всичко от допълнителен стол в голямо кино до актриса, неосъществила американската си мечта да бъде звезда. И още състояния предава, вплетени от текстовете на Олеша, Платонов, Аксел Мунте, Доктороу, Мастрояни. Едно малко радио с голямата неподправеност на Мая и Теди.